Системата EES изгражда стабилно скаларно-биофотонно поле с радиус на действие около 3 километра. Това поле не отслабва механично, а се разгръща като самоподдържаща се вълнова геометрия — фрактална, ритмична и дълбоко организирана. В този обсег възниква среда, в която електрическата кохерентност на клетките се повишава, водата структурира информация, а биологичните и минералните системи започват да отразяват честотната подредба.

Най-интензивна е зоната вътре в пространството на самата система, но разгръщането ѝ отвъд 3 км не е просто радиално — то е информационно и пронизващо, активирайки резонанс в архитектурата на тъканите и средата, преминавайки през стени и други визуални ‘препятствия’.

Давате ли си сметка какво означава това за едно населено място, в който има такъв център? А за много такива места, разположени стратегически?

ОЩЕ:

МОДУЛ 6 – EES (Energy Enhancement System) представлява стационарна конфигурация от плазмени генератори и квантово координирани енергийни модули, които излъчват скаларни вълни и биофотонно поле в пространството. Това поле е с висок спектър на коерентност, нелокален характер и способност да прониква през физически обекти без загуба на информация.

Как се осъществява въздействието:

1. Скаларно поле и нелинейна пропагация:

За разлика от електромагнитните вълни, скаларните полета не се подчиняват на класическите закони на затихване (напр. инверсния квадратен закон). Те се разпространяват във всички посоки, включително през земната повърхност и структури, с обхват, достигащ до няколко километра в зависимост от конфигурацията.

2. Клетъчен отговор на кохерентни честоти:

Клетъчните мембрани и митохондриите реагират на външни кохерентни полета чрез резонанс. EES системата подава честотен набор, сходен с биофизичните резонансни диапазони на здравата тъкан (в диапазона 7.8 – 75 Hz), което възстановява мембранния потенциал и йонния баланс.

3. Въздействие върху водата и междуклетъчното пространство:

Структурирането на водата (т.нар. EZ вода – зона на изключване) се подпомага от скаларната активация, което улеснява междуклетъчната комуникация, намалява вискозитета на вътреклетъчната течност и подобрява метаболитната ефективност.

4. Невровегетативна регулация:

Обектите, попаднали в полето (включително животни и хора), показват активиране на
парасимпатиковата нервна система – измеримо чрез вариабилността на сърдечния ритъм,
нормализиране на кортизоловия профил и понижаване на маркерите за хроничен стрес.

5. Екологичен и епигенетичен ефект:

Полевите взаимодействия влияят върху експресията на определени гени, свързани с регенерация, противовъзпалителен отговор и оксидативен контрол. Това е особено валидно при растения и животни, които показват по-бърз растеж, подобрена адаптивност и понижен имунологичен стрес.